Свържи се с нас: 0883 264380
English
Моят профил
Легендата за мартеницата е един от най-цветните и обичани обичаи в българската традиция, който се носи с радост и вълнение всяка година на 1 март. Произходът на този обичай е обвит в мистерия и се преплита с множество легенди и истории, които се предават от поколение на поколение. Една от най-разпространените легенди разказва за българския хан Аспарух, който през VII век основава българската държава на територията на днешна България.
Според легендата, хан Аспарух изпратил бял гълъб към своята сестра, за да ѝ съобщи за успешното основаване на новата държава. По пътя обаче, гълъбът бил ранен и кървавата му рана оцветила белите му пера в червено. Пристигайки при сестрата на хана, гълъбът паднал мъртъв, но посланието било доставено. В чест на този момент и за да се помни завинаги основаването на българската държава, българите започнали да носят украси от бяла и червена прежда, символизиращи чистотата и борбеността, съответно.
Друга популярна легенда разказва за Паганската традиция и връзката на мартеницата с пролетното равноденствие. Според тази версия, мартениците са символ на пробуждането на природата, на новия живот, който идва с пролетта. Червеното в мартеницата символизира слънцето и жизнената енергия, докато бялото представлява чистотата и новото начало.
Мартеницата се възприема не само като талисман за здраве и благополучие, но и като средство за укрепване на социалните връзки между хората. Традицията повелява на 1 март всеки да подарява на своите близки и приятели мартеници, които те носят до виждането на щъркел или цъфтящо дърво. След това мартениците се закачат на дърво, като по този начин се отправя желание за здраве и плодородие.
Въпреки различните версии за произхода на мартеницата, всички те споделят общо послание за надежда, обновление и желание за добро здраве. Мартеницата остава важен елемент от българската култура и традиция, като събира в себе си вековни вярвания и обичаи, и продължава да бъде символ на пролетта, обновлението и вечния цикъл на живота.
